„Антигона“ на Морфов – приказка за пораснали деца
Следвайте " Гласове " в
Плевенският театър „ Антигона “, с който именитият режисьор Александър Морфов се завърна на родна сцена след 7-годишно креативно заточение, претърпя при започване на седмицата и своята софийска премиера. Голямата зала на Народния спектакъл „ Иван Вазов “ беше преизпълнена до краен лимит за събитието, в партера не бе останало нито едно свободно място, сходно беше ситуацията и до последния ред на втори балкон (и това не е креативна хипербола). Така още преди началото на представлението публиката беше дала своя отговор кой има по-голяма тежест за Народния спектакъл и за българския културен живот въобще: Морфов или…Салиери. Това, в случай че би трябвало за следващ път да подсетим за тлеещия в първата ни натрупа честен спор. Но в този момент би било по-уместно да не го вършим, а да поговорим за постановката.
Деян Донков и Милена Ерменкова в сцена от спектакъла
Остро актуалната „ Антѝгона “ на Морфов (с акцентиране върху „ и “-то, както е вярно на гръцки) е наречена от самия него „ театрална импровизация “ по пиесата на Жан Ануи, в която има по малко текстови фрагменти от Софокъл, от израелския драматург Рои Хен и повече – от самия режисьор. Чрез устата на античния хор, или по-скоро на неговия корифей в лицето на артиста Ованес Торосян, тя дава обещание да стартира като покруса и да приключи като покруса. Впечатлението за фена обаче е по-различно: стартира като комедия, а приключва като просветление, като поличба за края на самозабравилата се власт с „ потъването “ на диктатора и размаханата му за помощ ръка, която никой няма да поеме.
В тъканта на спектакъла са вплетени намеци с нашето настоящо политическо съществуване, игра на думи от вида на „ Елада те целуна “…, игра на сенки, куклени етюди, живи картини с коментар от разказвача-Ованес: в първата част на представлението – авторска интерпретация на предисторията на Антигона посредством родителите й Едип и Йокаста, приказва съвсем единствено той, до момента в който останалите са включени в всеобщи подиуми на „ агората “. Ако на някого доста е домъчняло поради отсъствието на Морфов през последните няколко години, този някой вероятно е гледал спектаклите на Теди Москов, с които Морфовите са първи братовчеди – от шеметно-талантливата куклена бг школа, излязла от ръкава на Юлия Огнянова и трансформирала се в трагична. Няма такава фикция, такива инвенции като у куклените режисьори у нас. И „ Антигона “, най-малко до половината, запленява тъкмо с изобретателното въображение, с чаровната си инфантилност – сходна на приказка за любознателни деца.
Милена Ерменкова и Александър Кънев
С придвижване на действието споровете добиват по-дълбоки, всемирен измерения. Братята Етеокъл и Полиник ще се унищожат взаимно, само че единият ще бъде славословен като воин и бранител на отечеството, а другият - хвърлен на лешоядите като агресор и грабител. Морфов дава облик на симбиозата Етеокъл-Полиник – прегърнати или сражаващи се в братоубийствена война, където определенията „ наши “ и „ ваши “ са условни. Образ, колкото покъртителен, толкоз и неуместен, особено фиктивен за алогичната и чудовищна 2022-ра…
Феноменалният и тук Деян Донков в ролята на новия цар Креон, чичо на Антигона, развива героя си от слабоумен придворен, седнал на трона заради инцидентна волност на ориста, слаб в думите, само че мощен в междуметията (безценен е танцът му с новопридобитото властническо кресло), до ядосан " татко по съвместителство " за Антигона, ядно хвърлящ на пода кърпичка след кърпичка, с които бърше разплаканото ѝ лице, с цел да се трансформира доста скоро и в безсъвестен тиранин, който произнася с едвам сдържана неприязън словоизлияния за логиката на властта и тази на избавителното послушание. Ярко е осъществяването на Милена Ерменкова като чистата и пламенна Антигона, решена скрито да погребе своя безценен брат Полиник, тъй като е човешко да обичаш околните си. Сблъсъкът сред двамата е конфликт на разнообразни философии и житейски практики – на човека-индивидуалност и на държавника, претрупан с групова отговорност. Чрез тях се борят естествените, чисто човешките причини и тези на обезчовечената власт – безродна, безпаметна, безмилостна. Но и тя няма да е безконечна.
В спектакъла вземат участие и актьорите от Плевенския спектакъл Надя Керанова (Исмена), Александър Кънев (Хемон), Васил Витанов (Етеокъл), Асен Данков (Полиник), Сергей Константинов (Едип), Йоана Кирчева (Делфийският оракул), Антъни Пенев, Адриан Филипов, Бориса Сарафова, Диана Ханджиева и други
Сценографията на спектакъла е на Семьон Пастух (Русия), а звукът – на Душанка Белада (Черна гора), които бяха в екипа на Морфов и в неговата режисура на „ Антигона “ в Театъра на младия фен в Санкт Петербург. Костюмите са на Тита Димова-Вантек, а хореографията – на Андреа Гаврилиу от Румъния.
Следващите представления са на 29 ноември (Плевен) и 22 декември (София, Народен театър).
Източник: segabg.com
09 Ное 2022282825 Окт 2022391824 Окт 202246515 Окт 2022222214 Окт 2022103210 Окт 20221532КоментариНапиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ЧетениКоментирани26 Окт 2022146812 Ное 202220709 Ное 202283224 Sep 20222642
Ние и нашите сътрудници използваме технологии като за персонализиране на наличието и рекламите, които виждате, както и с цел да проучваме трафика на уеб страницата. Изберете “Приемам ”, с цел да приемете потреблението на тези технологии. За повече информация, апелирам запознайте се с обновените и на Гласове.ком ЕООД
Плевенският театър „ Антигона “, с който именитият режисьор Александър Морфов се завърна на родна сцена след 7-годишно креативно заточение, претърпя при започване на седмицата и своята софийска премиера. Голямата зала на Народния спектакъл „ Иван Вазов “ беше преизпълнена до краен лимит за събитието, в партера не бе останало нито едно свободно място, сходно беше ситуацията и до последния ред на втори балкон (и това не е креативна хипербола). Така още преди началото на представлението публиката беше дала своя отговор кой има по-голяма тежест за Народния спектакъл и за българския културен живот въобще: Морфов или…Салиери. Това, в случай че би трябвало за следващ път да подсетим за тлеещия в първата ни натрупа честен спор. Но в този момент би било по-уместно да не го вършим, а да поговорим за постановката.
Деян Донков и Милена Ерменкова в сцена от спектакъла
Остро актуалната „ Антѝгона “ на Морфов (с акцентиране върху „ и “-то, както е вярно на гръцки) е наречена от самия него „ театрална импровизация “ по пиесата на Жан Ануи, в която има по малко текстови фрагменти от Софокъл, от израелския драматург Рои Хен и повече – от самия режисьор. Чрез устата на античния хор, или по-скоро на неговия корифей в лицето на артиста Ованес Торосян, тя дава обещание да стартира като покруса и да приключи като покруса. Впечатлението за фена обаче е по-различно: стартира като комедия, а приключва като просветление, като поличба за края на самозабравилата се власт с „ потъването “ на диктатора и размаханата му за помощ ръка, която никой няма да поеме.
В тъканта на спектакъла са вплетени намеци с нашето настоящо политическо съществуване, игра на думи от вида на „ Елада те целуна “…, игра на сенки, куклени етюди, живи картини с коментар от разказвача-Ованес: в първата част на представлението – авторска интерпретация на предисторията на Антигона посредством родителите й Едип и Йокаста, приказва съвсем единствено той, до момента в който останалите са включени в всеобщи подиуми на „ агората “. Ако на някого доста е домъчняло поради отсъствието на Морфов през последните няколко години, този някой вероятно е гледал спектаклите на Теди Москов, с които Морфовите са първи братовчеди – от шеметно-талантливата куклена бг школа, излязла от ръкава на Юлия Огнянова и трансформирала се в трагична. Няма такава фикция, такива инвенции като у куклените режисьори у нас. И „ Антигона “, най-малко до половината, запленява тъкмо с изобретателното въображение, с чаровната си инфантилност – сходна на приказка за любознателни деца.
Милена Ерменкова и Александър Кънев
С придвижване на действието споровете добиват по-дълбоки, всемирен измерения. Братята Етеокъл и Полиник ще се унищожат взаимно, само че единият ще бъде славословен като воин и бранител на отечеството, а другият - хвърлен на лешоядите като агресор и грабител. Морфов дава облик на симбиозата Етеокъл-Полиник – прегърнати или сражаващи се в братоубийствена война, където определенията „ наши “ и „ ваши “ са условни. Образ, колкото покъртителен, толкоз и неуместен, особено фиктивен за алогичната и чудовищна 2022-ра…
Феноменалният и тук Деян Донков в ролята на новия цар Креон, чичо на Антигона, развива героя си от слабоумен придворен, седнал на трона заради инцидентна волност на ориста, слаб в думите, само че мощен в междуметията (безценен е танцът му с новопридобитото властническо кресло), до ядосан " татко по съвместителство " за Антигона, ядно хвърлящ на пода кърпичка след кърпичка, с които бърше разплаканото ѝ лице, с цел да се трансформира доста скоро и в безсъвестен тиранин, който произнася с едвам сдържана неприязън словоизлияния за логиката на властта и тази на избавителното послушание. Ярко е осъществяването на Милена Ерменкова като чистата и пламенна Антигона, решена скрито да погребе своя безценен брат Полиник, тъй като е човешко да обичаш околните си. Сблъсъкът сред двамата е конфликт на разнообразни философии и житейски практики – на човека-индивидуалност и на държавника, претрупан с групова отговорност. Чрез тях се борят естествените, чисто човешките причини и тези на обезчовечената власт – безродна, безпаметна, безмилостна. Но и тя няма да е безконечна.
В спектакъла вземат участие и актьорите от Плевенския спектакъл Надя Керанова (Исмена), Александър Кънев (Хемон), Васил Витанов (Етеокъл), Асен Данков (Полиник), Сергей Константинов (Едип), Йоана Кирчева (Делфийският оракул), Антъни Пенев, Адриан Филипов, Бориса Сарафова, Диана Ханджиева и други
Сценографията на спектакъла е на Семьон Пастух (Русия), а звукът – на Душанка Белада (Черна гора), които бяха в екипа на Морфов и в неговата режисура на „ Антигона “ в Театъра на младия фен в Санкт Петербург. Костюмите са на Тита Димова-Вантек, а хореографията – на Андреа Гаврилиу от Румъния.
Следващите представления са на 29 ноември (Плевен) и 22 декември (София, Народен театър).
Източник: segabg.com
09 Ное 2022282825 Окт 2022391824 Окт 202246515 Окт 2022222214 Окт 2022103210 Окт 20221532КоментариНапиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ЧетениКоментирани26 Окт 2022146812 Ное 202220709 Ное 202283224 Sep 20222642
Ние и нашите сътрудници използваме технологии като за персонализиране на наличието и рекламите, които виждате, както и с цел да проучваме трафика на уеб страницата. Изберете “Приемам ”, с цел да приемете потреблението на тези технологии. За повече информация, апелирам запознайте се с обновените и на Гласове.ком ЕООД
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ